ОТНОВО ЗА „СВЕТА НЕДЕЛЯ”

доц. д-р арх. Ясен Кьосев

Площад „Света Неделя” е вечно място и вечно прос- транство. „Вечен” – идва от „век”.

Ценността на мястото се създава с културно нат- рупване. С дълга история, с градеж и с преодоляване на етапите на обезличаване. Мястото събира силата на всичко случило се, значимостта на съби- тията и хората. Мястото се помни, разпознава и става знаково. Мястото и неговите обитатели си принадлежат, те се идентифицират взаимно. Мяс- тото е конкретно.

Пространството е архитектурна ценност. Сътворена. Структурно определена. То е закономерно конструирано, в него се съдържа и разкрива конкретен структурен модел, който свързва архитекто- нични елементи в единна цялост. Пространство- то е интелектуално, абстрактно постижение. Пространството може да има свой автор.

„Света Неделя” притежава и двете ценности – място с културна неповторимост и пространство с архитектурно-градоустройствена стойност. Всеки гражданин на София има оценка за мястото, все- ки архитект (трябва да) осъзнава пространстве- ната и архитектонична ценност, но не само нея. Предизвикателството пред всеки бъдещ проект за „Света Неделя” е да съвмести двете оценки, двете ценности, и то успешно и пълно, без замества- не. Този бъдещ проект трябва да бъде културно споделено събитие с траен резултат.

Мястото на този площад е историческа сцена. То има символно значение за българската история, и то с нейните предтечи, защото градският живот тук е по-стар от националния. Неговата историчност е много по-силна, защото никога не е фанфарно прокламирана, тя дори е премълчавана, дискретна. Другите места – символни акценти в столичния център, имат повече или по-малко конкретна принадлежност, към своя епоха и към кон- кретни идеи. Храм-паметникът „Св. Александър Невски”, Университетът с Библиотеката и НХА, НДК, Дворецът и т.н. – всички имат свое дефини- рано послание, силно и дълбоко, но с обхват, който е относително тематично ограничен. Понякога посланието им е дори пропагандно, изразяващо държавна идеология от съответното време.

Фиг. 1. Структурни оси в пространството на площад „Света Неделя”. Графична основа – google.com
Фиг. 2. Центърът на София, арх. Тр. Трендафилов, сп. БИАД, 1912, арх. Д. Желева. Площад „Света Неделя”, площад „Трапезица”, пасажът „Свети Никола”, както и простран- ството около ротондата „Свети Георги” в началото на ХХ век имат ясна класическа структура и архитектонична форма

Със „Света Неделя” не е така. Този площад съдържа сложност, многопластовост, противоречивост и алтернативност повече от всички други. Истори- ята му е богата, но тя е разнопосочна и не излъчва простичките, еднопланови послания на държавно вдъхновените архитектурни творения, не показва величие, а притежава културно богатство и разноо- бразие. Част от историята тук съвсем не е приятна. Част от историята дори бе дълго загърбвана. Атентатът в „Свети Крал” от 1925 г. десетилетия наред се отбелязваше в учебниците по история само с едно-две изречения, авторите сякаш бързаха да „преминат по-нататък”. Истинската история невинаги е удобна. А сложността на историята всъщност дава истинската културна стойност на това място. Не само доброто. Всичко.

Историята…

Намереният наблизо късноантичен релеф с хора и животни е понякога интерпретиран като своеобразен „античен афиш” за игрите, провеждани на това място. Забавления по римски, градско зрелище (може би дори кърваво). Под настилката на площада се крие археологическо богатство, непоказан Софийски Помпей – вероятно най-значимият, от- носително единен, сериозно запазен античен архитектурен комплекс на територията на резервата „Сердика-Средец”. Този комплекс (поне от) начало- то на двадесети век до днес вълнува специалисти- те, а все повече и гражданите и става предмет на виртуални реконструкции… Неколкократно са преоткривани, дори са спелеоложки прохождани подземните коридори, които вероятно се нами- рат в надосновните стени на древната сграда. В един от ходниците бил открит античен шлем… Търсене, любознателност: какво е било там? Високи архитектурно-строителни качества на граде- жа, инсталации от керамични въздуховоди в стената, хипокауст, солидни облицовъчни фрагменти… Научните възстановки постепенно се превръщат в собствени проекти на своите автори, толкова творческа енергия е вложена в тях. Дори и да не се оказват верни, тези възстановки имат собствена стойност като жанр в архитектурното творчество и като документ за културните виждания на съответната епоха. При едно от поредните „прехвърляния” на трамвайната линия от едната към другата страна на площада в началото на осемдесетте античната структура е отново разкрита частично. Десетилетия наред преобладава, академично и литературно се разпространява идеята за преторий и късноантичен форум, разполо- жени съответно в южната и в северната част на площада (проф. С. Бобчев и др.). Археологическите проучвания от 2016-2017 г. обаче показват, че сградният комплекс обхваща и северната половина на площад „Света Неделя” (д-р В. Кацарова) и идеята за огромен градски форум започва да „чезне” оттам, премествайки се на север, където обаче няма на- дежда да го намерим съхранен. А „голямата сграда” е може би терми? Строителната и архитектур- на мощ на късноантичното сградно съоръжение и днес отново е сякаш потвърдена.

Диалог на модели Културният плурализъм е понятие, което се употребява активно, попада в глосара на управленците, за да потъне в многословието, да се превърне в клише. Културният плурализъм, вложен в една архитектонична структура обаче, сякаш никак не се радва на популярност нито в публицистичен, нито в професионален план. Това, че рядко се споменава, поражда съмнение дали винаги се осъзнава ценността му. А ако една ценност не е осъзната, тя е заплашена. Затова си струва отново и отново да се говори за площад „Света Неделя”. В площада и структурата, която го рамкира, фи- зически са документирани етапите от развитието не само на града, но и на архитектурно- градоустройственото мислене и идеи от късния деветнадесети век до днес. И никой етап не е за подценяване. В този площад участват изградени емблематични архитектурни фрагменти, всеки от които свидетелства за един различен (и възможен) проект за града, за една различна София. Различна е София от краткия, но прекрасен български бел епок, София на ранните модернисти, София с неокласи- цизма от 1950-те (повлиян от съветска архитекту- ра, на свой ред взела назаем американската от края на деветнадесети век), „опустошително” модерна София „а ла Корбю” от 1960-те, и дори постмодерна София (има и такава, защо не – пример: Булбанк). Всички тези възможни проекти не са се разраснали, така че да реализират стилово хомогенна част от града. В София няма обширни хомогенни структури (цялостно реализирани и запазени), свидетелстващи пълно и изчерпателно за една епоха, за едно архитектурно поколение или културно настроение. Тук няма 16-и район на Париж. Урбанистичните модели се променят, преди да се изразят докрай, а външните влияния идват от много посоки, чес- то импулсите са противоположни. „Цялостните” проекти са останали интелектуална реалност, само частично материализирана, която се нуждае от културен прочит. Мисленето на професиона- листите е създавало валидни архитектурни и ур- банистични модели, но реализацията е достигала до отделни (за радост, понякога ключови) фрагменти. Това поражда богатството на средата, слож- ността на културния пейзаж. Тук се крие още една ценност – съвместното съществуване на различни урбанистични модели. Това е своеобразен диалог на модели, които, вместо да се заместват, се насла- гват по уникален начин точно на това място. Вза- имодействието поражда ценни характеристики, то поражда и кризи и противоречия, които бъде- щето трябва да разреши.

Тя при всяко разкриване впечатлява наблюдателите/изследователите още от средата на деветнадесети век, когато е видяна за пръв път при изкопа за строежа на възрожденската храмова сграда. Откритите през двадесети век следи от пожар и материали за монетосечене в античната сграда в миналото мотивират предположението, че част от така наречения „преторий” е по-късно използвана като ателие за монетосечене (М. Станчева). Съвременните интерпретации разширяват тази хипотеза до степен, издигаща ролята на града като център на монетосечене. Светостта е темата, внесена тук от християн- ското Средновековие. Българската идентичност на мястото – също. В близост до днешния площад, вероятно до улица „Позитано” са пребивавали не за кратко мощите на българския небесен покровител свети Иван Рилски. В църквата намират пристан, защита и почит (чудотворните) мощи на сръб- ския крал Стефан Милутин Урош II, родово свързан с византийските василевси и с българската динас- тия на Комитопулите, както и с проторенесансо- вите венециански дожи, дори с френските крале. В Средновековието трайно е определен и поддържан смисловият център, запазен и до днес – мястото на църковната сграда. Храмът, чиято сграда е много пъти строена, е винаги разположен на издигнато- то място – слабо възвишение в релефа, осигуряващо своеобразен „стилобат”, в който античната сгра- да служи вместо скална подложка. Това е обичайно средновековно обживяване на римска обществена сграда – подобно на театъра на Марцел в Рим и много други.

Фиг. 3. Ръчна скица-кроки на Стара София от капитан Стоян Величков, публикувана в Блог Стара София на 14.12.2010. Ясно личи мястото на църквата „Св. Крал” и трасето на бъдещата улица „Търговска”, тук наречена „Чари чаршия”

В епохата на Възраждането (1850-те) тук е издигната нова църковна сграда, по стил, характер и детайли доста сродна с други софийски църкви от късния деветнадесети век – разрушената, намирала се наблизо „Св. Спас” и запазената „Св. Никола Софийски” в Ючбунар. Името „Съборен площад” непосредствено след Ос- вобождението носи две тълкувания – руското име за Църковен площад или място за сбор на войските. Може би първото е по-вероятно. В периода на вре- менното руско управление на площада се изгражда камбанария за църквата, самостоятелно разполо- жена и несвързана с храмовата сграда. Фриволна, но допустима аналогия подсеща за аналогичното разположение на камбанарията на Съборния пло- щад на Московския Кремъл. Може би и името тога- ва се вписва в тази аналогия. Следосвобожденската модернизация на града изравнява площада. Архитектите – първо Никола Лазаров, после тандемът Цолов – Васильов архитектонизират оцелялата част от възвишението, създавайки представител- но издигнат подстъп към църквата. След взривява- нето на храма от военната организация на БКП в страстната седмица през април 1925 г. възрожден- ският архитектурен паметник остава да се помни, изобразен в руинирания му вид във вестникарските снимки и пощенските марки, както и в спомените на вече напуснало ни поколение. Според семеен раз- каз хвръкналите дъски и обшивки на купола (той е бил „паянтов”) се видели в мига на експлозията от далечни места в града. Новата църква е май- сторски шедьовър на Цолов и Васильов, съчетаващ модерност с класика и дори ар деко, многократно превъзхождащ в чисто архитектурно отношение загубената историческа възрожденска сграда.

През целия двадесети век площадът се променя, интервенциите в него са понякога радикални – по- специално в северната и отчасти в източната част от архитектурната му рамка, където започ- ва да наднича луксозното „подворие” на палатиал- ната сграда на хотел „Балкан”, чието авторство я свързва с по-ранните строежи.

Въпреки това днес площад „Света Неделя” притежава в южната си част запазен урбанистичен фраг- мент, който по мащаб, архитектурни стилове, културна сложност и съвременна виталност е уникален. Този фрагмент всъщност ни разказва как мо- жеше да бъде развита останалата част от историческия център, ако не беше подменена в епохата на следвоенния градоустройствен радикализъм.

Диалог на модели

Културният плурализъм е понятие, което се употребява активно, попада в глосара на управленците, за да потъне в многословието, да се превърне в клише. Културният плурализъм, вложен в една архитектонична структура обаче, сякаш никак не се радва на популярност нито в публицистичен, нито в професионален план. Това, че рядко се споменава, поражда съмнение дали винаги се осъзнава ценността му. А ако една ценност не е осъзната, тя е заплашена. Затова си струва отново и отново да се говори за площад „Света Неделя”. В площада и структурата, която го рамкира, физически са документирани етапите от разви- тието не само на града, но и на архитектурно- градоустройственото мислене и идеи от късния деветнадесети век до днес. И никой етап не е за подценяване. В този площад участват изградени емблематични архитектурни фрагменти, всеки от които свидетелства за един различен (и възможен) проект за града, за една различна София. Различна е София от краткия, но прекрасен български бел епок, София на ранните модернисти, София с неокласи- цизма от 1950-те (повлиян от съветска архитекту- ра, на свой ред взела назаем американската от края на деветнадесети век), „опустошително” модерна София „а ла Корбю” от 1960-те, и дори постмодерна София (има и такава, защо не – пример: Булбанк). Всички тези възможни проекти не са се разраснали, така че да реализират стилово хомогенна част от града. В София няма обширни хомогенни структури (цялостно реализирани и запазени), свидетелстващи пълно и изчерпателно за една епоха, за едно архитектурно поколение или културно настроение. Тук няма 16-и район на Париж. Урбанистичните модели се променят, преди да се изразят докрай, а външните влияния идват от много посоки, чес- то импулсите са противоположни. „Цялостните” проекти са останали интелектуална реалност, само частично материализирана, която се нуждае от културен прочит. Мисленето на професиона- листите е създавало валидни архитектурни и урбанистични модели, но реализацията е достигала до отделни (за радост, понякога ключови) фрагменти. Това поражда богатството на средата, слож- ността на културния пейзаж. Тук се крие още една ценност – съвместното съществуване на различни урбанистични модели. Това е своеобразен диалог на модели, които, вместо да се заместват, се наслагват по уникален начин точно на това място. Взаимодействието поражда ценни характеристики, то поражда и кризи и противоречия, които бъде- щето трябва да разреши.

Моделът център-периферия

Един от най-древните повтарящи се модели на градски център включва пространствена пауза, в която е солитерно разположена най-важната институционална (на религията или властта) сграда. Само този централен елемент е общ и за реалните градове, и за идеалните (утопиите). Градски център, морфологично изразяващ институционален авторитет. Макар да изглежда, че надеждите за разкриване на късноантичен форум точно на това място няма да се сбъднат, мястото има доста- тъчно дълго (векове) ролята на централен град- ски елемент. С многократното преустройване на кварталната структура и застрояването около храма ролите са точно определени. Храмът е център, постоянен, дори ако физически се преизгражда. Площадът му дава почетна пауза, дистанция от структурите на ежедневието, които са подчинени. Около главния, вечен, централен елемент има няколко площадни подпространства. Те са композиционно подчинени на акцентуалния църковен ансамбъл, но всяко от тях развива своя собствена идентичност. Познати са ни с различна атмосфера – пиацетата пред Богословския факултет излъчва ренесансово спокойствие, западната част със серия от обслужващи дейности (от ресторанти до министерства), с ранния модернизъм на сграда- та на МЗ и постмодерния експеримент на Булбанк, северната – доскоро, уви, с паркинги… Малцина помнят благородната мисия на дружеството „Всех скорбящих радост” на Й. Филаретова, някога осъ- ществявало тук важна част от своята дейност.

Моделът Град и подградие
Древната топография на мястото показва сериозна денивелация от юг към север. От южната порта на Сердика влиза с разпределителна шахта античният водопровод (с вода от Витоша, както става и после). На север, към Владайската река, се насочва древният канализационен колектор. Старите софиянци през деветнадесети век ползвали части от него под къщите си като изби за вино и туршия (Р. Костенцева). Археологическите нива в южната част на площад „Света Неделя” се намират по-плитко, отколкото в зоната на Лар- гото и ЦУМ. И днес, след като модерното благоустройство е „успокоило” наклона, ако погледнем от северния (неизползван) вход на „Св. Неделя” към джамията – долавяме изразителната денивелация. Топографските дадености на тази „средечка”-сред- на част на Софийското поле открояват две тераси. Едната – северно разположена – е по-ниска, а южната е по-висока. Браздата на тази денивелация се чете ясно на запад от местността Крива река, после между Руски паметник и Зона Б5, успокоена е в централната част, а после отново се показва ясно с разликата в нивата между северните и южните преки улици на бул. „Дондуков”. Тази бразда определя издигнатостта на своеобразен акропол с църквата „Св. София” (и днес „Св. Ал. Невски”). Ключова точка, която обаче свързва, а не разделя двете тераси, е именно площад „Света Неделя”. Там е интегриращият елемент. Културните про- цеси са преосмислили географската даденост и са преработили теренните тераси в културни ареали. Южната част на Сердика още в Античността е урегулирана и планирана „по римски”, докато северната е свободно планирана, с фрагментиране около рекичката в СЗ дял (дн. Женски пазар). Но и в цялата 141-годишна история на Третата българска държава южната тераса на столичния център концентрира големите институционални/държавни проекти (във времето от преустройството на Конака в Дворец през Народния театър и пр. чак до НДК). Северната тераса пък и до днес кипи от инвестиции и развитие, но там сякаш доминира раздробеността и свободата на частния сектор. А спойката между двете остава пространството на площад „Света Неделя”.

Координатна система от оси – римският принцип
Универсалната роля на римския урбанистичен модел е изцяло валидна и в София. Църквата „Св. Не- деля” превръща основната улична ос в „Път, който води към храма…”. Пространството на бул. „Витоша” има две гледки, които всеки, живял някога в София, няма да забрави – върховете на Витоша са визуална цел от юг, а вечният силует на църковния купол – от север. Осовото структуриране на площада се доразвива в неговите, както по-горе ги нарекохме, подпространства. Няколко от тези подпространства, които съдържат сгради с институционален характер, имат съответно собствено осово структуриране. Най-добрият пример сред тях е сградата на Богословския факултет. Тя е разположена в пъл- но съобразяване с компактната площадна форма от края на деветнадесети век. Архитектурната романтика на византийския  стил, напомнящ за Второто българско царство, и особено конкретно хоризонталното членение на тухлени редове по фа- садата, са я сродявали директно с архитектурата на старата черква „Св. Крал”, която има същите детайли. Така сградата на Богословския факултет се вписва в общата цялост като подчинена на глав- ния акцент – църквата. В същото време обаче, по- ради собствената си институционална важност, в рамките на свое подпространство тази сграда развива категорична осова структура с главния вход, големите капители-стражи около главния ризалит и – особено – с великолепния купол, чийто разкошен силует създава дълга визуална ос в цялата източна половина на площад „Света Неделя” (видно от снимки). В същото подпространство има и напречна „малка” ос, формирана от малкия храм в терена на Софийската митрополия. Това е особено актуален пример за плурализъм в авторитети- те, отразени в архитектурната цялост. Ако само църквата беше единствен акцент, площадът би бил авторитарно елементарен.

Фиг. 4. Площад „Света Неделя”, площад „Трапезица”, па- саж „Свети Никола” – аерофотоснимка от юг, 1930-те. На преден план – Съдебната палата с характерните въ- трешни дворове. На площад „Света Неделя” се вижда вече новата църква (архитекти Цолов и Васильов, построена 1927-1933). По северния фронт на площад „Трапезица” (горе ляво) се вижда кооперация „Желязна ръка” и строящата се тогава до нея ъглова сграда. На югозапад от площад „Тра- пезица” силуетът на църквата „Св. Спас” напомня за сти- ла и облика на разрушената стара църква „Света Неделя”. Източник: stara-sofia.blogspot.com
Фиг. 5. Площад „Света Неделя”, площад „Трапезица” и пасаж „Свети Никола” – аерофотоснимка от север-севе- роизток, вероятно 1929. Вижда се разчистеното място за строежа на Съдебната палата. Източник: stara-sofia. blogspot.com

Моделът на класическия европейски площад

Късният деветнадесети век е преломното време, когато османската провинция се превръща в модерна държава – времето на „българското чудо”. А София се преустройва безмилостно, за да стане модерна Столица, в епохата на „българския Осман” – Димитър Петков, но и не само в неговото управление. Тогава е зададен основният, доминиращ и до днес урбанистичен принцип за изграждане на площад „Света Неделя” – правоъгълен, сякаш ре- несансов площад, с хармонична пропорция („златно сечение”) и ясна форма, корнизна, ордерна архитек- тура, с рамкираща го правоъгълна квартална структура, модулност…

По онова време този площад не е изключение в центъра на града. Той е правило. Съвсем наблизо се намират още няколко публични пространства, изградени на същия принцип, с ясна архитектонична форма на пространството и средноетажно застрояване. Това са разпознаваеми, уютни градски места – пасажът „Свети Никола” (триъгълен) и площад „Трапезица” (издължен правоъгълник, тър- говски площад).

Триъгълната форма на пасаж „Свети Никола” е резултат от три исторически координатни направ- ления. Две от тях са античните кардо и декуманус. Третата е улица „Търговска”, наследила оста на ориентация на джамията на югоизток (михрабът „гледа” към Мека). Тази ос се е превърнала в трайно улично направление, защото е била „закрепена” от старото застрояване на публичния център около джамията – хамам, безистен, хан. Останала е трайна. А планът на града от деветнадесети век я е вградил в своята структурираща система, жива и функционираща, за да бъде изтрита чак с постро- яването на Ларгото.

От площад „Трапезица” е останала само едноименната уличка и няколкото сгради (кооперацията „Желязна ръка” и др.), някога оформяли площада от север. Сега те са част от квартала с някога позна- тия магазин „Явор”, а трябва да служат и за архи- тектурна рамка на площад „Света Неделя” през бул. „Тодор Александров”.

Архитектурно-градоустройствените качества на ансамбли като Ларгото излъчват държавен авто-ритет. В такива пространства всички сме еднак- ви в статута си на граждани, които манифестират/протестират. Но истинската виталност на градското ежедневие, неговата културна сложност и богатство се разполагат в по-скромни, хуманис- тични пространства, носители на плурализъм, гостоприемни към уникалността на всеки гражданин. Въпреки че „Свети Никола” и „Трапезица” отдавна не съществуват, в южната част на площад „Света Неделя” е запазена част от същия градски пейзаж на младата Столица отпреди двете световни войни. Той трябва да бъде запазен и доразвит по съвременен начин, без да се загуби. Отговорността е огромна.

Моделът на „течащото пространство” и „свободния план”

Търсенията на модернистите през двадесети век за интегрални пространства намират особена ин- терпретация в площад „Света Неделя”. За разлика от другаде, тук модернистичната промяна не е стигнала до цялостна подмяна. В южната част експериментите с отваряне на площадната фор- ма са по-скоро положителни, защото не са радикални. Разрушаването на квартала на север от ул. „Позитано” (1940-те) включва Съдебната палата в пространствената общност на площада. Дори я превръща в още едно свързано подпространство със собствена осова композиция. Диагоналният поглед от мястото пред Богословския факултет към Съдебната палата попада в най-добрия ъгъл за наблюдаване на призматичен обем според ренесансовата перспектива – около 40 и 50 градуса спрямо двете видими фасадни равнини. Това е една от най-хубавите архитектурни перспективи в София. Пространственият ефект е великолепен, а архитектурата на П. Койчев се възприема по-богато и динамично, не само шаблонно-фронтално. Величието на палатата внушава постижението на един български Шинкел. Предложенията, че Съдеб- ната палата има нужда от собствен голям площад пред себе си, освен че биха коствали недопустимо разрушаване на ценния квартал „Търговски дом” срещу нея, са всъщност съвсем ненужни. Динамичният ракурс към класическия архитектурен обем на палатата всъщност културно го модернизира и го свързва със „Света Неделя”.

В северната част на площад „Света Неделя” обаче модерният радикализъм е бил доста разрушителен. Както в последно време се документира от публикувана фотодокументация (П. Колев), разрушените от бомбите сгради в софийския център са започнали да се възстановяват от собственици- те веднага след войната. Военната разруха не е са- мостоятелна причина за промяната на центъра, а промяната в собствеността, при която държавно- то възтържествува над плурализма. Положителни архитектурно-градоустройствени резултати има, но уви – има и лоши. Загубата на памет е сред тях. Проектът от 1950-те не е довършен, а последващите цялостни предложения не са реализирани. Ос- тава нереализирана западната част на ансамбъла Ларго, където се е предвиждала голяма обществена сграда – Дом на съветите. Трайното постижение сякаш остава отварянето на северната част на площад „Света Неделя”.

Така е запазена възможността за пространствено развитие на западното направление. По-късните проекти, макар в различни алтернативи да предлагат предимно пешеходни булевардни оси на за- пад, накрая дават краен резултат с изграждането в зората на двадесет и първи век на диаметрална градска магистрала – бул. „Т. Александров”. Въпре-ки травмата на транспортния делител, източник на шум и замърсяване, северната част на площад „Света Неделя” през втората половина на двадесети век също е придобила нови качества, които могат и трябва да бъдат претворени в ценност. Създадена е отвореност и преливане на простран- ствата, сложност на пространствената структура, открито е място за монументални акценти, макар понякога с конюнктурни послания. Стана нужда скулптурно-монументалната сюжетност да се сменя по нашенски: Ленин отстъпи място на по-трайния символ на града – св. София, Христо- вата мъдрост. Този вечен символ трябва да бъде утвърден и интегриран в системата от площади на градския център.

Можем да приемем, че пространството на Ларгото е вече окончателно формирано с триадата административни сгради от изток и монументал- ната фигура на св. София от Запад, насложена върху по-далечния фонов силует на католическата кате- драла. В перпендикулярната ос север – юг трябва да се структурира широка панорамна картина между църквата „Света Неделя” и джамията Баня башъ.

Тя е пространствено подготвена, но трябва да се доизгради архитектурно-градоустройствено. Инвенцията, която се търси, е как да стане обитаема, като се преодолеят транспортните делите- ли. Успешното реализиране зависи от бъдещите проекти.

ПОЗИЦИЯ

доц. д-р арх. Ясен Кьосев

Ясен разшири разговора, той подчини „простран- ството “Света Неделя” на модели от рода на Ви- сок/Долен град, на Център/Прериферия, римски координати… и открива в него (само!) фрагменти от всеки един от тях, при това в диалог помежду им. Планово овладимият площад с паралелепипедни кулиси въпреки банализиращите административни опити (План Батенберг, плановите идеи от 1945- 47-53-56) отстъпва в „пространството “Света Неделя” на провизориуми, които обаче трайно се вкореняват и стабилизират, при това по чаровен начин. Пример: съвместното възприемане на пи- ацетата пред „Съдебната палата+Света Неделя”, далечният силует на джамията (няма софиянец, който да си изкълчи езика, изговаряйки „политко- ректното” Баня башъ).

Ясеновият сюжет: „Градоархитектурен разговор с алюзии (недоизказаности?)” е съществен принос в разбирането-осмислянето на основното софийско пространство. За мен бе удоволствие при четенето и откритие при осмислянето на гледаното, но останало невидяно.

Моят сюжет е друг – овладяването на простран- ството започва далеч преди неговото трайно заселване (едва в по-късни времена станало – урбани- зиране). Идеята за вселенското CARDO съпътства човек от времена, далеч преди той да стане трай- но уседнал. В търсенето на силата, която управлява света, този човек еженощно, през целия си кратък живот открива-вижда-осмисля ТОВА, около което „се върти” ВСИЧКО. Рим го нарича AXIS MUNDI; неговата проекция върху земята CARDO, понашему СЪРДце. Указание за наличието на този архиархаи- чен ориентир е Северната (тя е и единствената и само частично запазена) порта на Pre(-ди)Serdica. Подходът към нея е съобразен с CARDO-то.

Затова ми е трудно да приема, че Qiblah е пре- допределил насочеността на улица „Търговска”. В подкрепа на това съмнение имам следния довод: и трите запазени (като сгради) софийски джамии не се съобразяват с Qiblah, който в София е с азимут от 142, докато Буюк е със 159, а Черната и Банската са със 137-138. Щом джамиите не спазват догмата, защо улицата ще го прави?